АЛЦЕКОВИ БЪЛГАРИ

През ІІІ в.пр.Хр. племето на болгите, водени от князете Брен и Болг, се преселили от Памир на Балканския полуостров, а по-късно се отправили към днешна Бавария (карта). Подробно тяхното придвижване е изследвано от проф. Фритцлер от Франкфурт.

През ІІІ и ІV в.сл.Хр. са регистрирани заселвания на българи в Южна Панония и в част от Дакия.

Писмени сведения за заселване на българи в Италия имаме от средата на V в., когато кан Атила завзел Северна Италия и стигнал до Рим. Там сключил договор с папата, след което се оттеглил в Панония. Част от хората му останали в Италия. Група българи се заселила в Италия след разпадането на империята на Атила.

През 569 г. лангобардският крал Албоин, заедно с българи, населяващи западните части на Панония, завладели северните области на Италия – Ломбардия, Етрурия и Лигурия. Те довели със себе си и други съюзни племена (гепиди, сармати, севери) и се заселили около Венеция и Нарзес в земи, които били обезлюдени от чумата и войните. През V и VІ в. на Апенинския полуостров вече имало оформени няколко български колонии.

През 630 г. в Панония избухнала война между авари и българи. Българите били победени и около 9000 семейства се отправили към Германия. Там помолили франкския крал Дагоберт да им позволи да се заселят. Той ги изпратил в Бавария, но една нощ наредил на баварците да ги избият, тъй като се страхувал от тях. Вождът на българите с около 700 семейства се спасили и потърсили убежище в Италия. Заселили се във Венетската земя. В криптата на манастира “Сан Флориан” (днешна Западна Австрия) се съхраняват около 6000 черепа от българите, избити в Бавария.

Братът на кан Аспарух – Алцек, придвижвайки се към Централна Европа със своята орда, която според някои автори наброявала около петдесет хиляди души, направил кратък престой до крепостта Онгъла, намираща се северно от устието на р. Дунав. Крепостта Онгъла по него време била един от главните градове на Аспаруховите българи. След направената почивка и зареждане на обоза Алцек продължил със своята орда по маршрута Сердика, Булград, Дубровник, Равена, Флоренция, Неапол. Първият му лагер в Италия бил в Равена, а вторият при Флоренция. През 668 г. Алцек помолил лангобардския крал Гринуалд да му разреши да се засели на негова земя. Кралят го назначил на военна служба при себе си и го изпратил заедно с войската му в Беневенто. Там кралският син Ромуалд предоставил на българите една крайбрежна област в Равена заедно с градовете Сепино, Идерния, Бовуанцум (по-късно наречен Бояно) и други, намиращи се в днешната област Кампобасо, които българите доустроили и развили.

Българите, живеещи в областта Пентаполис и недалеко от днешно Сан Марино, които били тяхна колония до края на ІХ век, често участвали във войни като съюзници на лангобардите. На юг от Алпите, в земите на Ломбардия и Пиемонт, също имало установени български заселници. В графство Ломбардия, което често било наричано от средновековните автори “Италианска България”, най-много българи живеели в селищата Борначо, Трекате, Биела и в земите около главния град Борго Лаведзано.

По време на гоненията срещу богомилите и падането на България под византийска власт (между Х и ХІІ в.), а по-късно с навлизането на турците на Балканския полуостров (в края на ХІV в.), много знатни български семейства напуснали България и поели към Венеция, Флоренция, Рим, Верона, Болоня, Неапол и Равена. Тези преселвания продължили и след неуспешните въстания срещу турската власт през ХV и ХVІ век.

За директните връзки между България и Италия спомогнал и фактът, че при Първото и Второто Българско царство страната ни е имала излаз на Адриатическо море чрез Драчката област, в която по него време живеело основно българско население. Морската граница давала възможност за развиване и на търговски обмен между България и Италия.

Броят на българите, заселили се в Италия между ІІІ и ХVІ, век бил значителен. Българските общности имали принос в развитието на италианското общество. През годините българи са заемали важни постове в управлението, държавната администрация, магистратурата, военната аристокрация и в институцията на Римокатолическата църква. През 1119 г. българската общност в Болоня основала университет, наречен “Universitato Bulgaro”, който е един от от най-старите унивеситети в Европа. Българите оставили ясни следи в наименованията на географски области, планини, реки и местности в Италия, особено в Равена, Ломбардия, Тоскана, Пиемонт, Емилия и Умбрия. През ХVІІІ век в областта Чезена е имало община с име Bulgariа. До Неапол една от високите планини и до сега се нарича Bulgaria. Графство Bulgaria е имало в областта Милано. В област Ломбардия, окръг Алияно има селище Bulgarо, а в окръг Бергамо се намира община Bulgarе. Част от община Алдор (Сан Марино) носи името Вulghero. В документ от 1158 г. се описва българският замък Castello de Bolgheri в Тоскана, провинция Пиза, окръг Волтер. Bolgaro е част от община Карманьола в Пиемонт. Bulgheria е район в община Чезена в Емилия, провинция Форли. Bolgheria е част от община Нарни в Умбрия. Bulgarello е община в Ломбардия, провинция Комо. В областите Римини и Озимо се описват български общини и владението на барон Де Булгаро.

Професор Винченцо Д’Амико, изследвал българските заселвания в Италия, отбелязва в трудовете си, че българите се установили в районите на етруските, йопигите и месапите, които били унищожени при залеза на Римската империя. Част от българските родове се установили в градовете Верона, Тичино, Падуа, Милано, Неапол, Рим, Павиа, Флоренция, Венеция, Молизе и Абруци.

Един от централните площади в Болоня се е казвал “Корте дей Булгари”. В университетската черква “Санта Мария дей Булгари” има запазен стенопис на княз Борис І.

И до днес известна римска фамилия бижутери носят името Булгари.

От български фамилии са папа Калист ІІІ и папа Алесандро ІV Борджия. Един от първите италиански кардинали е с български произход и се нарича Пиетро Булгаро. Роден е край гр.Торино.

Известен е приносът на италианските българи в развитието на земеделието – градинарството, овощарствово и лозарството.

Когато през 668 г. Алцек получил от крал Гринуалд земя за заселване, кралят му дал и титлата “гасталд” – управител на кралско имение и приближен на кралския двор, който се ползвал с наследствени привилегии.

Когато градовете Милано и Павиа се подчинили на краля, те заедно с град Тичино влезли в границите на херцогство Bulgaria, където са управлявали херцозите от български произход Забан и Варнаканций.

Думите „бролио” – сграда на магистратурата и „биро” – служител на съдебната полиция, са с български произход.

В развитието на духовния живот в Италия българите са повлияли чрез учението на богомилите.

Древният български знак, свързан с представата им за устройството и движението на Всемира, наречен “плетеницата дълголетие”:

а в по-ново време “Космическа костенурка” е символ на един от ватиканските ордени.

В град Кампобасо – един от центровете на българите в Италия, потомци на българите и до днес пазят носии на своите деди. Гербът на град Бояно (недалеко от Кампобасо) представлява стилизирана крепостна стена, на която се развява бойното знаме на българите – копие, на върха на което е завързана конска опашка. В местния диалект са запазени много български думи и дори характерни имена, като Оркано (Органа), Котраго (Котраг) и др.

Към 1942 г., според проучване на италианския професор Винченцо Д’Амико, българският етнос в Италия е наброявал приблизително 3 200 000 души, разпределени в около 700 населени места.