КАН ОМУРТАГ

Омуртаг (814 – 831) бил достоен приемник на своя велик баща кан Крум. През 816 г. кан Омуртаг предложил на император Лъв V да подпишат нов 30-годишен мирен договор, в който се уточнявали южната граница на България и размяната на военнопленници. Подписването на мира с Византия се оказало полезна и навременна мярка, тъй като пред кан Омуртаг стояла задачата да възстанови разрушенията от 811 г., да консолидира вътрешно страната и да уреди отношенията с останалите съседи.
Заради провежданата от Омуртаг политика на централизация на канската власт, ограничаваща правата на славянските князе, племената на ободритите и тимочаните, живеещи по средното течение на р. Дунав, поискали да се отцепят от България и помолили за военно и политическо покровителство франкския император Лудвиг Благочестиви. След наказателния военен поход, в който българският флот (създаден по времето на кан Крум с цел завладяване на Константинопол) достигнал до средното течение на р. Дунав, с франките бил сключен договор и териториите, населени с тимочани и ободрити, били върнати в състава на Българската държава. Основните крепости в района – Браничево, Белград, Срем, Сланкамен и Буда – остават задълго в пределите на България (карта).
Около 820 г. хазарският хан въвел юдаизма като официална религия, което довело до гражданска война на религиозна основа. Печенегите, маджарите и живеещите там българи въстанали срещу налагането на юдаизма. Кан Омуртаг изпратил войска в помощ на въстаниците, опитвайки се да върне част от старите територии на Велика България. Това дало повод на много българи, живеещи на изток от река Днепър, да се преселят в Дунавска България.
През 823 г. кан Омуртаг се намесил в гражданската война във Византия на страната на император Михаил ІІ. С решаващата помощ на българската войска византийците победили претендента за престола Тома Славянина.
Кан Омуртаг съчетавал активната външна политика с мащабна строителна дейност. Мирът с Византия дал възможност за построяването на много мостове, пътища, крепости и дворци. Напълно възстановена била столицата Плиска, в която били издигнати голям храм на Тангра и алея с каменни колони с имената на покорените в Тракия градове. За надписи върху колоните била използвана гръцката азбука. Укрепен бил вътрешният град, където били дворецът на владетеля и жилищата на неговите приближени. Започнал и строеж на външния град, ограден с висока 12-метрова стена, в който са били разположени обществените сгради, храмовете и жилищата на столичното население. Един от най-известните надписи върху мраморна колона гласи: “Човек и добре да живее – умира, и друг се ражда. И нека роденият по-късно, като гледа това, да си спомни за онзи, който го е направил. А името на владетеля е кан сюбиги Омуртаг”.
По времето на кан Омуртаг била проведена важна военно-административна реформа. Целта била да се укрепи централната власт. Страната била разделена на военно-административни области, наречени “комитати”. Назначените в тях управители били лично подчинени на кана. Специален статут имал районът около столицата, чието управление било поверено на “вътрешните боили”. Първи заместници на кана били кавханът и ичиргубоилът. При особено важни за държавата въпроси мнение изразявал и съветът на боилите, в който били представени членовете на българската аристокрация.
По време на управлението на кан Омуртаг се задълбочил проблемът със славянското християнизирано население в България. Славяните правели все по-чести опити за отделяне от държавата. Въпреки голямата веротърпимост, този факт карал водачите на големите български родове да виждат в християнството сериозна опасност, която се изразявала в следното:
1. Чрез християнската религия византийците започнали да налагат своето културно влияние върху славяните, което им давало повод да претендират за участие в държавното управление.
2. Християнската религия не допуска съществуването на други богове, а това означава, че не могат да се изповядват традиционните религии и духовни учения сред българите.
3. Отделянето на религиозната власт от кана притеснявало българите, защото по този начин се нарушавал принципът, че властта на кана е дадена от Бога, затова канът е и върховен жрец. При християнството в държавата се появява втора власт – тази на патриарха. Това създавало опасност от двувластие, което означава, че българската държава нямало да бъде единна.
Поради тези причини водачите на големите родове не искали християнството да бъде налагано като официална религия в държавата. Голяма част от българите виждали в християнството (проповядвано от основният им враг – византийците) опасност за съществуването на Българската държава.
Кан Омуртаг умира през 831 година. Най-големият му син – Енравота, бил лишен от баща си от правото да наследи владетелския трон, тъй като попаднал под влиянието на християнския проповедник Кинамон. Не е изяснено защо средният син Звиница не наследил Омуртаг. На престола през 831 г. бил поставен третият син – Маламир, с уговорката, че негов приемник ще бъде синът на брат му Звиница – Пресиан.
Мирната политика на кан Омуртаг, активното строителство и провеждането на административната реформа укрепили централната власт и засилили мощта и авторитета на Българската държава. По време на управлението на кан Крум и на кан Омуртаг България била най-силната държава на Европейския континент.