КУЛТУРА ВАРНА
Археологически проучвания доказват, че през VII и VI хил.пр.Хр. Балканският полуосров е бил населен с племена, които постепенно развили своя култура. Тук климатът позволявал развитието на крайречно и поливно земеделие. За животновъдите имало достатъчно паша и подходящи условия за развиване на уседнало животновъдство. Поречията на многобройните реки, удобният бряг на Черно море (тогава сладководно езеро) и развитото поливно земеделие и уседнало животновъдство позволили на пътуващите търговци да установят трайни контакти със съседни племена и с народи от Мала Азия, Кавказ, Иберийския полуостров и Северното Черноморие.
През VI хил.пр.Хр. около местата с добра питейна вода и в близост до горите се образували постоянни селища, което превърнало Балканския полуостров в най-гъсто населената част на тогавашна Европа. От тази епоха досега са открити около 950 селища. Около населените места са възниквали временни поселения с по-малка продължителност на съществуване – само за няколко поколения или до изчерпване на ресурсите на района. Трайно населените места се превърнали в укрепени общински центрове, където се развили занаятите и търговията.
Нов тласък за обособяването на културни общности на Балканите дало опознаването на медта. Проучванията на учените в галериите за добив на медна руда (открити в източната част на Балканския полуостров) доказват, че в един от най-големите рудници (в района на днешна Стара Загора) през V хил.пр.Хр. са добити около 2000 тона чиста мед. Едновременно с медта човекът опознал и златото, тъй като двата метала се срещат в готов вид в природата, топят се при ниски температури и лесно се обработват. В началото и двата метала са били използвани предимно за украшения, но след като започнали да обработват по-големи количества руда, медта постепенно станала основен заместител на каменните и кремъчните сечива. Още от откриването му златото, поради топлия цвят и особеното излъчване, било свързано със Слънцето и станало символ на висшата власт в човешкото общество.
През VII и VI хил.пр.Хр. районът около град Варна е бил особено благоприятен за изграждане и развиване на селища поради следните причини:
– наличие на тих и дълбоко врязан в сушата залив;
– устията на две реки – Девненска и особено на Провадийска, която е разположена между две плата и представлява естествено убежище от бурите;
– от близките склонове се спускали множество малки реки, чиито устия са удобни за поливно и заливно земеделие;
– дъбовите гори на северните склонове на Стара планина са източник на дървен материал, който се използвал за строителство и при обработка на металите;
– земята около днешна Варна е една от допирните точки със северните номади, които се занимавали основно с животновъдство. Това спомогнало за развиването на търговията и размяната на предмети, идеи и вярвания.
При наличието на тези предпоставки и условия постепенно през V и IV хил.пр.Хр. Варна и езерата около нея се превърнали в развит търговски, културен и занаятчийски център. Най-забележителното откритие, свързано с него, е Варненският енеолитен некропол. Открит е случайно при строителни работи през 1972 г. в западната промишлена зона на град Варна – на 500 м северно от Варненското езеро и на 4 км от центъра на града. Археологическите разкопки са проведени под ръководството на Михаил Лазаров и Иван Иванов. На площ от около 7 500 кв. м са разкрити 294 гроба от три вида: с трупополагане в изпънато положение по гръб, със скелети в свито положение и символични гробове без скелети. Някои от гробовете са изключително богати, в други са намерени само дребни предмети около скелета. Това е белег за високоорганизирано общество с ясно обособени професионални и социални групи (прослойки).
Сред най-богатите е гроб № 43, в който е открит скелет на 40 – 50 годишен мъж с много висок за онази епоха ръст – 170 см. В гроба са намерени 990 златни предмета с общо тегло 1,5 кг, много сечива от мед и кремък и глинени съдове. Погребаният е бил вожд или жрец. Дрехите му са били богато украсени. В дясната си ръка, свита в лакътя, е държал жезъл. На шията си е носил три наниза от 890 златни мъниста, тежащи 499 грама. Златни пластинки са украсявали дрехите, коленете, гърдите и диадемата около главата му. Отляво на тялото е лежал лък, обкован със злато.
В гробовете със символични погребения са открити различни фигури, изобразяващи хора и животни. Например в гроб № 36 има две златни пластинки, представляващи животински фигури и 30 стилизирани глави на рогато животно, утрасени със златни пластинки. В гробове № 3 и 4 има моделирани от глина човешки глави със златни пластинки, маркиращи местата на очите, устата, челото и ушите. Вероятно символичните погребения били извършвани когато тялото на мъртвия не е било намерено или е загинал далеч от родината си.
Откритите досега златни предмети в некропола са над 3 000 с общо тегло 6 кг. Това количество надвишава неколкократно всичкото злато от тази епоха, намерено досега на планетата. Открити са и накити от черупки на мекотели, внесени от Средиземноморието, над 160 предмета от мед – накити и сечива, идоли от кост с форма на човек, предмети от камък, креда и минерали. С голямо умение са изработени съвършено полираните каменни брадви – големите кремъчни остриета са с дължина до 40 см (такива не са открити в други селища и некрополи); глинените съдове със стилизирани геометрични фигури, нанесени със златна боя; мънистата от халцедон, чиято твърдост е близка до тази на диаманта.
Варненският некропол е от меднокаменната епоха (енеолита) и е датиран от втората половина на V хил.пр.Хр. Некрополът е бил е използван 150 – 200 години. Откритията в него предхождат тези от Египет и Близкия изток и показват, че в района на днешния град Варна е съществувала една от най-древните развити човешки цивилизации.