Разселвания след потопа в Черно море около
5 600 г.пр.Хр.
В края на ХХ век международен екип от учени представи хипотеза, според която през VІ хилядолетие пр.Хр. земите около днешното Черно море (по него време сладководно езеро) са били гъсто населени с племена, които развили своя уникална култура. След природен катаклизъм около 5600 г.пр.Хр. през Босфора нахлула огромно количество солена вода от Средиземно море и в земите около езерото настъпил потоп (нивото на водата се е покачило между 80 и 100 м). Част от населението по крайбрежието загинало, но повечето успели да се спасят и се разселили в различни райони на света. Други останали да живеят в земите на дедите си и поставили основата на тракийската цивилизация. През втората половина на ХХ век изследователи от международни морски експедиции откриха на дъното на Черно море предмети от праисторическа цивилизация. След направения анализ на находките, цивилизацията е датирана преди VІ хил. пр.Хр. Към тази праисторическа цивилизация принадлежи и откритото през 1972 г. уникално златно съкровище край гр. Варна.
Потопът в Черно море е датиран от Jones & Gagnon през 1994 г. (чрез калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител) около 5 600 г.пр.Хр. (плюс – минус 50 години). Датирането е потвърдено и от проф. Петко Димитров от Институт по океанология към БАН.
Американските учени Уилям Райън, Уолтър Питмън и екип публикуваха през 1998 г. карта на предполагаемите разселвания на племената, живели около сладководното езеро на мястото на днешно Черно море. Данните на картата впоследствие са уточнени и допълнени.
(карта)
- хамангияни и кимери
- данило – хвари
- с неизяснено име
- така наречената “Винча”
- с неизяснено име
- тогари (тохарийци), българи, хони и др. (заселили се в Централна Азия)
- убаиди, семити, кимери, халафи и др.
- убаиди, халафи, българи, семити, кимери и др. (заселили се в Южна Месопотамия)
- с неизяснено име (основатели на една от егепитските династии)
- с неизяснено име (заселили се в областта Хачилар)
- картвели (заселили се в околностите на планината Кавказ)
- хони, българи, комери и др. (заселили се в района на Памир)
Широка популярност през последните години добиха изследванията на т. нар. „Дунавска протописменост” – неолитни знаци, датирани около 5600 – 5300 г. пр. Хр. Открити са по долното течение на р. Дунав в днешна Сърбия, България и Румъния. Най-популярните образци от Дунавската протописменост са плочка от с. Градешница, печати с писмени знаци от с. Караново, таблички от с. Тартария (окр. Алба, Румъния), отнасяни към културата „Винчи”, знаци на гърдите на женски идол от некропола на Дуранкулашко езеро, кръгла плочка от с. Курило и знаци върху керамика от култура „Усое” и „Сава”, недалеко от гр. Дългопол. Дунавската протописменост е най-ранната известна писменост в света.