За календара на древните българи

Не всички детайли от древния български календар са напълно изяснени. Сравнителни анализи със сходни календари сочат, че най-често първият месец от всяко тримесечие е съдържал 31 дни, а останалите два месеца са с по 30. Предполага се, че и в българския календар всеки първи месец от сезона е съдържал 31 дена.

Не е уточнен и начинът, по който в древността са изчислявали в кои дни се падат зимното слънцестоене, пролетното равноденствие, лятното слънцестоене и есенното равноденствие. Голяма част от изследователите на българския календар ги определят на 22.ХІІ., 22.ІІІ., 22.VІ. и 22.ІХ., но всъщност тези астрономически събития не се падат на едни и същи дати през различните години. В съвременния свят те се изчисляват по методика на Международния астрономически институт за всеки отделен часови пояс. Например за часовия пояс, в който попада България, през 2015 г. пролетното равноденствие е на 20. март, когато в 22,45 часа настъпва астрономическата пролет. Лятното слънцестоене е на 22. юни, когато в 16,38 часа настъпва астрономическото лято. Есенното равноденствие е на 23. септември, когато в 08,20 часа настъпва астрономическата есен. Зимното слънцестоене е на 22. декември, когато в 04,48 часа настъпва астономическата зима.

Все още няма убедителен отговор и на въпросите кой, кога и къде е създал българския календар. За изработването на толкова прецизен календар се изискват задълбочени познания по астрономия, математика, геометрия и многогодишен последователен труд, който включва: системни наблюдения на движението на видимите небесни тела и на техните взаимни позиции; точен и сигурен начин за записване и предаване на резултатите от наблюденията; обработка и анализ на информацията; контрол и управление на целия процес.

Календари от типа 4 по 91 + 1 дни с начало денят след зимното слънцестоене са били прилагани в района на Кавказ и в Близкия Изток още в предхристиянската епоха. Такива са календарите на древните нахци и вайнахи (предците на съвременните чеченци и ингуши), на българите, календарът на Енох, „кумранският” календар и други. Описание на подобен тип календар е открито в пещера в местността Кумран, намираща се до Мъртво море в Близкия Изток. През 1947 г. са открити пергаменти от религиозната община на есеите, отнасящи се за период около ІІ в.пр.Хр. Описаният календар условно е наречен „кумрански”. Според френската изследователка Анни Жобер календарът е слънчев и има следните особености: Годината се състояла от 364 дни, 52 седмици и 12 месеца. Месеците са разпределени в 4 тримесечия от по 91 дни, като всеки първи месец в тримесечието имал 31 дена, а останалите два – по 30 дни. Новата година и първият ден от всяко тримесечие се падали винаги в един и същи ден от седмицата. Годината в „кумранския” календар имала един ден по-малко от слънчевата година. Предполага се, че тази разлика се регулира чрез подходящ добавъчен период, за който са изказани различни хипотези.

Календари, сходни с този на българите, реално са функционирали в едни от най-цивилизованите райони на древния свят.

През последните години има засилен интерес към календара на древните българи. Определено тази тема се нуждае от повече изследвания, тъй като не всички детайли от календара са проучени и изяснени.

Ето защо всяко изследване, което привежда нови данни за българския календар, е полезно.