БУДИЗЪМ

Духовно учение, възникнало през VІ век пр.Хр. Основните философски постановки в будизма са формулирани от принц Сидхарта Гаутама, вероятно живял от 563 до 483 г.пр.Хр., наричан Буда (на санскрит – облян в светлина, просветен, коренът на думата е будх и означава будя, зная). Буда е проповядвал ненасилие и състрадание.

530 години преди да се роди Христос един хиндуски принц на име Сидхарта Гаутама (Готама) е станал прочут в Индия със своята святост и любов към всички създания. Той бил наречен Буда. Много хора повярвали в неговото учение още докато е бил жив. След неговата смърт в негова чест издигнали храмове и неговата религия се разпространила в голяма част от Азия. Днес малко над 480 милиона души изповядват будиската вяра.

Буда бил роден в благородническо семейство от рода Шакя в кралство Лумбини, което се е намирало на територията на днешен Непал, в полите на Хималаите. Той бил отгледан в лукс от любящия си баща, който искал да го предпази от вида на злото и страданията и от знанието за тях. Сидхарта се оженил рано и имал син. Според легендата един ден той пътувал с колесницата си извън палата. Край пътя видял старец, болен човек, мъртвец и монах. Шокиран от тази първа среща със старостта, смъртта и болестите, принцът загубил радостта от живота.

Една нощ той напуснал спящата си съпруга и своето дете и се оттеглил в гората. Отрекъл се от света и преминал през всички форми на лишение, стигнал почти до гладна смърт, стремейки се да достигне до смисъла на живота. Отказал се от аскетизма и започнал да се занимава с медитация. След 49 дни интензивна медитация под едно Бодхи-дърво (дърво на мъдростта), на 35-годишна възраст, той почувствал духовна пробуда, известна на будистите като „Съвършено просветление”, а на християните като „Осенение”. Посветил многото останали години от живота си, до своята смърт на 80 години, на странстване из Индия и проповядване сред хората.

Буда не се е назовавал като син Божий. Въз основа на много от вярванията на хиндуизма по онова време, който бил изповядваната от народа му религия, Буда е насочвал своите последователи към медитацията като път за постигане на вътрешната истина у всеки човек. За целта Буда сочел „Четирите благородни истини“ и „Осморния път“ като средство за себепознание и освобождение от Колелото на преражданията. Буда убеждавал, че човешкият живот е страдание, което се причинява от желанията и невежеството.

Своята първа проповед Буда държал в Горичката на газелите в Бенарес. За будистите тя има същото значение, както Проповедта на планината за християните. В Бенарес Буда положил основите на своето учение, като говорел за „среден път” – хармоничен начин на живот между двете крайности – охолството и аскетизма. Човек може да сложи край на страданието, като следва Осморния път, който обхваща упражняването на нравственост, медитация, мъдрост и разбиране. Във всекидневния живот това означава да не се наранява нито едно живо същество. Строго са забранени кражбата, лъжата, прелюбодеянието, силните питиета, убийството. Тези закони напомнят Десетте Божи заповеди в християнствово. За основен принцип Буда е смятал Златното правило – състоянието, в което се намираме, е резултат на това, което мислим.

Днес на планетата живеят малко над 480 000 000 будисти.