ЕВРОПА ПРЕЗ IХ ВЕК

През IXв. започнало създаването на поредица от славянски държави. През 822 г. Франкската империя признала съществуването на Великоморавия с владетел Моймир I. През 831 г. моравците били покръстени от баварския епископ Регинхар. През 842 г. Франкската империя се разделила на три кралства – Западно кралство (днешна Франция), Средно кралство с територия от Северно море през Бургундия до Средна Италия, с главни градове Рим и Аахен, и Източно кралство (днешна Германия). Славяните, живеещи в Панония, и хърватите се възползвали от разделянето на Франкската империя и създали самостоятелно княжество. Словашкият княз Прибина се отделил от Великоморавия и основал през 847 г. славянска държава в Панония, западно от р. Дунав. Княз Прибина също бил покръстен от баварски епископ.

Източните славяни се намирали под влиянието на норманите и варягите, които към 860 г. организирали славяните в две княжества – Новгородско и Киевско. През 882 г. двете княжества се обединили под властта на княз Олег Мъдри (879 – 912). През следващите един-два века варягите били претопени от славяните, но варяжкото племе “руси” дало името на новата държава – Киевска Рус.

Възникването на славянски държави засилило съперничеството между Източната Римска империя (Византия) и западните кралства. Византийският император Михаил III (842 – 864) се стремял да разшири влиянието си на запад, възползвайки се от борбите между Лудвиг Немски (крал на Източното кралство – днешна Германия) и великоморавския княз Ростислав. През 854 г. византийският патриарх Фотий бил обявен за вселенски патриарх, което разпалило разногласията между Византия и Рим. Папа Николай (858 – 867) реформирал западната християнска църква, създавайки силно централизирана папска власт. През IХ в. спорът между католическата и източноправославната (византийската) църква се засилил и се превърнал в истинска вражда.