Езикът, създаден от Константин и Методий

Езикът, който Константин Философ и Методий са създали и на който превели от гръцки свещените книги, е наречен „българославянски”, тъй като е съставен на базата на българския език, говорим в средата на IХ в. и един от диалектите на славянските племена, живеещи около Солун. След мисията си при оногундурите Константин и Методий посетили няколко пъти България и участвали в покръстването на 54 000 българи, живеещи около р. Брегалница. Има хипотеза, че глаголицата е създадена във връзка с брегалнишката мисия, тъй като писмените знаци съответстват на особеностите на българския език, а не на езика на славяните, живеещи в Моравия.

Езикът, който Константин и Методий създали, неточно е наричан “старобългарски”, “староцърковнославянски” или “черковнославянски”. Това са названия, обслужващи тезите на панславизма, а панславистите прикриват факта, че българославянският език се е разпространил в Сърбия и в Русия от християнски мисионери, идващи от България. В края на IХ и началото на Х век в България били създадени няколко големи книжовни центъра, в които се превеждали и преписвали на българославянски език най-важните християнски книги – четирите евангелия, литургии, изборен апостол, требник, псалтир и др. В книжовните центрове били обучени много църковни и просветни дейци, които имали за задача да разпространят езика и писмеността извън територията на България, най-вече сред южните и източните славяни, живеещи в Сръбското и Киевското княжества. Киевският княз Владимир приел християнството през 988 г. от пратеници на византийския император Василий ІІ, а през следващите години населението на Киевското княжество било покръстено от български мисионери. През X в. България се превърнала в един от центровете за разпространяване на християнската религия в Европа.

Константин и Методий създали езика и писмеността по поръчка на император Михаил ІІІ, с цел да бъдат привлечени българите и колкото се може повече славянски племена към византийската християнска църква. Византия и Рим се конкурирали в стемежа си да приобщят повече народи към своите църкви, защото това е успешна форма за поставяне под зависимост. Всеки народ, приемащ християнството, бил принуждаван да промени културата си, държавното устройство, празничната система и законите по модел на държавата, от която приема новата религия. Чрез налагането на културен модел се развила нова форма на колонизиране, усъвършенствана по-късно от западноевропейските държави.

Създаденият от Константин и Методий българославянски език постепенно навлязъл сред православните славяни и станал техен свещен език, който те употребявали в църквите и поради това са започнали да го наричат „черковнославянски език” – език за черкуване на славяните.

След обединяването на Киевското и Новгородското княжества българославянският език се разпространил чрез християнските богослужения сред още славянски племена.

Поради културни и политически причини панславистите настойчиво прикриват факта, че значителна част от южните и източните славяни са приели християнската религия, черковния език и писмеността от български просветители. Стигнало се е до парадокс – в руски учебници по история, издавани през XIX век, пише, че кирилицата е съставена от цар Петър I (руски цар, управлявал от 1689 до 1725 г.), а в някои учебници от времето на комунистическия режим в Русия се твърди, че кирилицата е руска азбука и е съставена от Ленин (комунистически лидер, управлявал от 1917 до 1924 г.).