За богомилското учение

Богомилското движение е съществувало в България близо 5 века, но въпреки това за него се знае малко. Обикновено в официалните исторически издания не се отделя особено внимание на богомилството, то не се разглежда като философско и социално учение, а по традиция се определя като „ерес, която е вредна за Църквата и за целостта на държавата”.

Малко се знае за популярността и разпростанението на богомилството, и че в съседни държави, като Босна и Хума (Херцеговина), то е било държавна религия почти 300 години.

Отдавайки дължимото на Българската православна църква като основен обединител на българския народ, не бива да премълчаваме факта, че в началото на ІХ век в България е възникнало уникално по рода си духовно и социално учение, свързано с философията на ранното християнство и със стремежа към достоен живот, без насилие и деспотизъм. Идеите на богомилското учение за равноправие, братство и за друг модел на църковно и обществено устройство са залегнали в основата на възникналите в Европа социални, религиозни и философски движения на Хуманизма, Реформацията и Просвещението, променили живота на милиони хора и помогнали на европейците да излязат от епохата на така нареченото „Мрачно Средновековие”.

В тази връзка богомилството би трябвало да бъде разглеждано като един от значимите приноси на българите в развитието на хуманизма, залегнал в основите на съвременните социални държави.