За смяната на религията

Много изследователи споделят тезата, че по времето на княз Борис и на цар Симеон І Византия е направила опит да наложи всички форми на влияние – идейни, културни и правни, за да постави България под своя зависимост.

Християнството изисквало друг светоглед и налагало на новопокръстените друг културен модел. Допускало се цели селища да преминат във владение на църквата, а жителите им да бъдат превърнати в нейни крепостни селяни. Църковните институции издействали от царя собствени земи и население, което да ги обработва. По този начин хиляди българи били закрепостени към манастирските имоти.

Нахлулите в страната византийски духовници извършвали обредите на гръцки език, което правело Божието слово неразбираемо за българите. Византийският модел изисквал данъчни привилегии за църквата и допускал известни отклонения от нравствените принципи. Охолният живот на представителите на висшия клир контрастирал със скромния живот на обикновените вярващи. Новопокръстените българи е трябвало да разрушат своите светилища и всичко, което било свързано с религията и културата на техните деди.

Новата вяра била позната за българите, тъй като сред тях имало родове, които изповядвали християнската религия от няколко века. Въпреки това, за българския народ е било трудно да се откаже от собствения си бог и изведнъж да признае за свой бога на най-големите си врагове – византийците, с които воюва от столетия.

Смяната на религията поставила българите в изключително сложна и трудна ситуация. Голяма част от тях осъзнавали, че проникването на византийското влияние е вредно за държавата и за народа и че християнската религия се използва като средство за поставяне на България под зависимост.

Всичко това породило сред населението негативни настроения и съпротива.