Историческа истина ли е легендата за кан Кубрат?

Има една интересна легенда, популярна сред много от азиатските народи. В нея се разказва за един баща, който преди да умре моли синовете си да пречупят сноп стрели (или пръчки) и след като те не успяват, той развързва снопа и пречупва една по една стрелите (пръчките), доказвайки на синовете си, че ако са единни, ще бъдат непобедими. Легендата е много хубава и поучителна, но за съжаление през ХIХ и ХХ век български писатели и историци с лекота я приписаха и на кан Кубрат без да отчетат, че същата легенда се разказва и за владетели на други народи.

Логиката на историческите събития сочи друго. Кан Кубрат е упражнявал трите най-важни власти – той е бил едновременно държавен глава, главнокомандващ на армията и върховен жрец. В качеството си на върховен жрец, малко преди смъртта си Кубрат е извършил гадателски ритуал със сноп от пръчки. По този начин е предсказал бъдещето и е определил мисията на всеки от наследниците си. След смъртта на Кубрат неговите синове предприели точно определени и последователни действия, които явно са били предварително съгласувани и уточнени – Безмер (Боян) поел удара на хазарите и по този начин осигурил тила и достатъчно време за придвижване на братята си, Котраг (управител на северния дял от каганата) с подчиненото си население основал Волжка България, Алцек с около 9000 български семейства се придвижил към Централна Европа и се заселил в Италия, а Аспарух и Кубер разширили територията на държавата на югозапад, овладявайки част от Балканския полуостров (карта).

Лекомисленото тиражиране на легендата (в която всъщност нито един от синовете не изпълнява завета на баща си) е не само вредно, но и ни отнема възможността да тълкуваме събитията по начин, който е много по-близък до историческата истина.