КАН АВИТОХОЛ

През 153 г. кан Авитохол от рода Дуло обединил българите, живеещи на територията северно от Кавказ, между Черно и Каспийско море, до средните течения на реките Волга и Дон. Част от българските племена населявали тези земи от времето на похода на Мотун през 178 – 177 г.пр.Хр. и били преселници от северозападните склонове на планините Памир и Хиндукуш. Други български племена се заселили тук през І век, когато кавхан Цитки отделил западния дял на българския каганат и създал нова държава, наречена Империя на Цитки. В края на І и в началото на ІІ век българите, които били водещ народ в Империята на Цитки, под натиска на тунгхузите и китайците се придвижили на запад и част от тях се заселили при своите сънародници на север от Кавказ и по долните течения на реките Волга и Дон. Възшествието на Авитохол станало през 153 г. – годината на Змията, месец четвърти по българския календар. Името Авитохол се тълкува като “син на сърната”. Стилът на управление на кан Авитохол се запазил 300 години (до 453 г.) и затова този период е наречен в историята “епоха на Авитохол”. По време на неговото управление и при управлението на наследниците му на територията на държавата били построени множество крепости, градове и съоръжения за напояване. Градовете били изградени от камък и по градоустройствен план с улична мрежа, водопровод, канализация и обществени бани. При строителството бил използван метод за подреждане на каменни блокове, наречен “квадров”, който българите прилагали по-късно при изграждането на своите крепости и градове.

На територията на държавата, създадена от кан Авитохол, се оформил антропологичният облик на българите. Тук било усъвършенствано държавно-административното устройство и бил създаден стопанският модел на българското общество.

В “Именника на българските владетели” кан Авитохол е посочен като първият владетел на самостоятелна българска държава. (карта)