КАН АТИЛА

В началото на ІV век множество племена, които населявали Централна Азия, били принудени от китайците да напуснат земите си. Основната група от тези племена и народи (около 26) се обединили във военно-политически съюз, придвижили се към Кавказ и завладели района между Каспийско и Черно море. Няколко български племена се присъединили към този съюз и взели активно участие в организирането на държавното и военно обединение. През 372 – 375 г. войските на новосъздадената държава, наречена от историците Хунорска империя (или Хунска империя), предвождани от Баламир, победили остготите, изтласкали ги на северозапад и преместили средището на държавата в Панония (днешна Унгария).
Източната Римска империя (Византия) не се наемала да воюва с хунорите и откупила мира си с тях, като се договорили да им плаща годишен данък. Последвал около 50-годишен мир. През 405 г. византийският император помолил хунорите да му помогнат във войната с остготите. Помощна армия, съставена от утигури и кутригури под предводителството на кан Улдин, прогонила от полуостров Крим остготите, които се преселили по горното течение на р. Дунав, а на тяхно място около 420 г. се заселили част от кутригурите. По време на управлението на кан Руа през 432 г. византийцте нарушили мирния договор и започнали да подстрекават племена от хунорския съюз към въстания. След смъртта на кан Руа през 433 г. престолът заел племеникът му кан Бледа. Братът на кан Бледа – Атила, изпълнявал длъжността кавхан – съвладетел, съветник, и заместник на кана в държавата. През 434 г. Атила провел преговори с пратеници на византийския император Теодосий II и сключил договор, по силата на който византийците се съгласили да плащат по-висок годишен данък, да връщат обратно бегълците, а също и да не водят преговори и да не сключват договори с подчинените на кана племена и народи. Уговорени били и местата за търговска обмяна между двете държави. След смъртта на кан Бледа през 445 г. император Теодосий II нарушил условията на договора и това довело до война. Кан Атила, който наследил брат си, завладял земите на почти целия Балкански полуостров (южната граница стигала до билото на Средна гора) и стигнал с войските си до стените на Константинопол. Теодосий II помолил за мир и през 448 г. изпратил посланици при кан Атила, за да уточнят условията на мирния договор. Сред преговарящите от византийска страна бил и историкът Приск. За водач и посланик на Византия бил назначен Максимин. Приск и Максимин не знаели за тайното поръчение на Теодосий II към преводача Вигилиус да намери и да подкупи убийци. Заговорът не успял, тъй като подкупеният убиец разкрил плана пред кан Атила, който не предприел нищо, а продължил преговорите и подписал мирния договор с клаузи, които били неизгодни за Византия. Атила дарил щедро посланиците и ги изпратил невредими в Константинопол. Веднага след тях изпратил свой пратеник с писмо до Теодосий II, в което пишело: „Теодосий е син на почтен баща. Атила произхожда също от благороден род и той е успял, при всички свои дела, да запази унаследените от своя баща Мунзук чест и достойнство. Теодосий обаче посрами честта на баща си и се унизи до положението на един роб, тъй че се видя принуден да плаща данък. От това следваше, че той дължи почитание на мъжа, когото щастието и заслугите му го бяха поставили над него, но вместо това той се опита, като недобросъвестен роб, да устройва заговори против своя господар.” Случаят подробно е описан от историка Приск и често е изучаван като пример в учебниците по дипломация.
През 450 г. западните граници на Хунорската империя достигнали до р. Рейн в Централна Европа (карта). Кан Атила започнал война със Западната Римска империя. Армията преминала р. Рейн и настъпила в земите на днешна Франция. Решителната битка, известна още като битката при Каталанските полета, станала южно от днешния град Орлеан през 451 г. Към войските на Римската империя се присъединили армиите на франките и вестготите. Обединените армии на Европа успели да отблъснат войските на Атила, нанасяйки му големи щети – загинали около 150 000 души. Атила се оттеглил, но през следващата година превзел Северна Италия и стигнал до вратите на Рим. По молба на папа Лъв I, кан Атила не разрушил града и сключил мир.
През 453 г. кан Атила се оженил за пленената принцеса Хилдако – дъщеря на пленения и убит лангобардски крал Агилмунд. Скоро след сватбата, през 453 г. (дилом – змия), кан Атила умира загадъчно на около 55 години. След неочакваната смърт на кан Атила остготите и гепидите организирали въстание, отцепили се от Хунорската империя и се присъединили към армиите на Западна Европа. Наследникът на Атила, кан Елак, бил убит през 454 г. в битката при р. Недао в Панония. Възползвайки се от объркването във войската му, обединените армии на Западна Европа успели да нанесат значителни загуби на хунорите. Остготите и гепидите завзели Панония, която била управленският център на Хунорската империя. След смъртта на Елак синовете на кан Атила се разделили, заставайки начело на различни групи от племена и народи. Двама от тях – Емнедзар и Узиндур – се заселили между днешните Видин и Свищов. Други двама – Уто и Искали – се заселили в Тракия, след като взели разрешение за това от император Марциан (450 – 457). Един от атиловите военачалници, Кандакс, с многобройна група се заселил на територията източно от днешен Свищов, до самото черноморско крайбрежие.
По-късно всички синове на Атила загинали в битки, с изключение на най-малкия Ирник (Ернак), който наследил управлението на разделящата се империя. Ирник успял да обедини голяма част от племената и след като оттеглил армиите от Прикарпатието, укрепил държавата на следната територия: на запад – до долното течение на р. Днепър, на изток – до горното течение на р. Иртиш, на юг – до Кавказ, на север – до южните склонове на Урал (карта).
Стилът на управление на Ирник се запазил около 150 години, като държавата, която създал, била наречена България.
(коментар)