КАН КРУМ

През 803 г. франките успели да победят напълно Аварския хаганат и принудили аварите да се оттеглят от Панония. Франкското кралство при управлението на Карл Велики заемало следните територии: днешна Франция, дн. Северна Италия, дн. Германия и Панония. След завземането на Панония от франките, част от българите, придружени от няколко кумански рода, които дотогава били под аварска власт, се преселили в България. Предполага се, че кан Крум произлиза от рода Дуло от панонския клон на българите. Кан Крум поел управлението на България през 802 година.

От 802 до 805 г. кан Крум покорил остатъците от аварите и завзел голяма част от Панония, Трансилвания и Карпатите. На североизток българската граница стигала до р. Днестър. Към България били присъединени областите на запад от р. Тимок и на юг от р. Дунав до р. Драва (днешна Северна Сърбия, където живеели славянските племена тимочани, моравци, браничевци и ободрити) (карта). След завоюването на новите земи България станала непосредствен съсед на Франкската империя. Било въведено ново областно разпределение в държавата.

В началото на ІХ в. видимо се обособили двете културни, политически и религиозни общности в християнския свят – Изтокът, чийто лидер задълго ще бъде Византия, и Западът, начело на който застават римските първосвещеници.

През 807 г. кан Крум предприел внезапен военен поход по долината на р. Струма, където през 808 г. били избити разположените наоколо византийски войски и отнети 1100 литра злато (около 360 кг), определени за заплати на войниците. През 809 г. българите превзели стратегически важната крепост Сердика (днешна София), която била като клин между централната част на България и нейното западно крило – Македония, където живеели Куберовите българи. Успехите на българите предизвикали сериозно безпокойство в Константинопол. В началото на 811 г. византийският император Никифор I подготвил армия от близо 70 000 бойци и предприел голям военен поход срещу столицата Плиска с намерение да унищожи българската държава. Когато византийската войска достигнала до Загоре, кан Крум предложил мир, но Никифор I отказал. На път за столицата византийците победили два български отряда и успели да завземат Плиска, където с показна жестокост избили населението от околностите, включително старци, жени и деца. Кан Крум отново изпратил пратеници при Никифор I с посланието: “Ето ти победа. Вземи каквото ти е угодно и си върви с мир.”, но опиянен от своята победа, императорът отказал предложението. Кан Крум мобилизирал всички, които били годни да носят оръжие, в това число и жени (при българите било традиция в критични ситуации младите жени да взимат участие в боевете). Императорът побързал да се оттегли южно от Стара планина, но вече било късно. По нареждане на кан Крум във всички проходи били разположени български войски. В ранни зори на 26. VII. 811 г. българската войска нападнала лагера на Никифор I и в започналото кръвопролитно сражение за един ден била унищожена почти цялата византийска армия. Битката станала при Върбишкия проход. В края на деня Никифор I бил заловен и обезглавен.

Новият византийски император Михаил I Рангаве отказал да поднови договора за мир от 716 г. (сключен между кан Тервел и Теодосий III). Кан Крум продължил военните действия и през 811 г. потеглил с войските си към византийска Тракия, а отряди на западното крило завзели крайморските крепости между р. Струма и р. Марица. През 812 г. кан Крум превзел крепостите Девелт (до днешен Бургас) и Месемврия (днешен Несебър), където българите пленили 36 медни оръдия за изстрелване на огън (т.нар. “гръцки огън” – секретно оръжие, което византийците пазели в дълбока тайна). На 22 юни 813 г. византийците претърпели тежко поражение при крепостта Версиникия (в Югозападна Тракия). Българската войска преследвала остатъците от византийската армия до гр. Одрин. След завземането на Югоизточна Тракия, кан Крум променил административното устройство на областта, назначил нови управители, между които бил братът на владетеля. Заради загубата при крепостта Версиникия Михаил I Рангаве бил свален от престола и за император бил провъзгласен един от византийските военачалници – Лъв V Арменец. На 17 юли 813 г. кан Крум стигнал до стените на византийската столица и след като разположил войските си около града, извършил на морския бряг ритуални молитви и жертвоприношения. Започнали мирни преговори, по време на които византийците на няколко пъти устройвали засади, при една от които кан Крум замалко не бил убит от стрела. В отговор на византийското коварство бъларите подпалили всички неукрепени селища в Източна Тракия и изселили около 10 000 души на север от устието на Дунав, след което предприели мащабна подготовка за щурмуването на Константинопол. Летописците съобщават, че кан Крум въоръжил “тридесет хилядна армия, изцяло облечена в желязо”, а обсадната техника била натоварена на 5000 волски каруци. На 13 април 813 г. кан Крум внезапно умрял, вероятно от сърдечен удар. Щурмът на византийската столица бил отложен.

При управлението на кан Крум се наблюдава последователна политика за интегриране на славянското население, особено в завладените северозападни и югозападни територии. Върховната власт полагала целенасочени усилия за унифициране на разнородния етнически състав на държавата. За целта били издадени и първите писани закони в България.

В историята Кан Крум остава като мъдър държавник и като един от най-великите български пълководци и владетели.
След смъртта на кан Крум властта поел неговият син Омуртаг.