КАН МАЛАМИР И КАН ПРЕСИЯН

Кан Омуртаг имал трима синове: Енравота, Звиница и Маламир. Законът изисквал престола да наследи първородният син Енравота, но поради християнските му убеждения баща му го лишил от това право. Съветът на великите боили определил за кан на българите Маламир. Тъй като не бил пълнолетен, управлявал със старши съвладетел кавхан Исбул, който бил един от най-близките сътрудници на кан Омуртаг. Кан Маламир, след като не могъл да откаже от християнската вяра брат си Енравота, го наказал със смърт.

През 832 г. кан Маламир чрез пратеници потвърдил пред Людовик Благочестиви мирните договорености от времето на кан Омуртаг.

Опасявайки се от растящата мощ на България, византийската дипломация подстрекавала християнското население в страната към бунтове. Император Теофил нападнал българите, но те успели да го отблъснат и завладели крепостите Проватон, Бурдизон и Филипопол (днешен Пловдив), заедно с околната низина (карта). Така част от южната граница на България стигнала до Родопите. Има данни, че българи проникнали трайно в Родопската област, обитавана от славянското племе смоляни.

Краткото управление на кан Маламир донесло определени успехи на българската държава. След смъртта му през 836 г. (вероятно от болест) властта преминала у Пресиян – негов племенник, син на брат му Звиница. Авторитетният кавхан Исбул останал като съвладетел и при кан Пресиан.

КАН ПРЕСИАН (836 – 852)

През 837 г. кан Пресиан подкрепил въстанието на славяните, живеещи около Солун, и предприел военен поход в Беломорието, където превзел град Филипи. По този начин българите прекъснали сухопътната връзка между Константинопол и Солун. Прочутият от римската епоха път Via Egnatia бил поставен изцяло под контрола на българите. За Византия това било стратегическа загуба, тъй като била нарушена връзката със западните предели на империята. Войските на кан Пресиан лесно завоювали Южна Македония, както и част от Албания (карта).

Обединените около сръбския княз Властимир славянски племена се насочили срещу българското канство в един военен конфликт, продължил близо три години. Кан Пресиян възприел създаването на Сръбското княжество като пряка заплаха за България и между 839 и 842 г. предприел няколко военни похода. Сърбите, с помощта на хърватите, отблъснали всички български нападения. След смъртта на княз Властимир през 845 г. Сърбия била разделена от синовете му на три отделни княжества. В същото време на северозападната граница на България назрял нов конфликт между източните франки (германите) и новосъздадената държава на моравците.

През 843 г. във Вердюн бил скючен договор, по силата на който империята на Карл Велики била поделена от внуците му. Това се отразило и на развитието на българската държава, която със своята голяма територия заела междинно място между двете християнски империи, които третирали България като вражеска (езическа) държава. Все по-често войните започнали да се водят на верска основа.

Кан Пресиан продължил укрепването на централната власт, което създало условия за по-голяма стабилност и вътрешен ред в държавата.