КАН ТЕРВЕЛ

ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ VІІІ в.

 

През 701 г. на престола на Българската държава се възкачил Тервел от рода Дуло, син на кан Аспарух. Във външната си политика кан Тервел умело съчетавал военните и дипломатическите средства, като основната му цел била териториалното разширение на България. В писмените извори са запазени немалко сведения, които го представят като талантлив държавник и опитен пълководец.

Сваленият от престола през 695 г. византийски император Юстиниян II, който бил заточен на Кримския полуостров, помолил кан Тервел за военна помощ, за да си върне властта. През лятото на 705 г. кан Тервел, начело на 15-хилядна българска войска, обсадил Константинопол и помогнал на Юстиниян II да свали узурпатора Тиберий ІІІ. След като си възвърнал короната, в знак на благодарност императорът отстъпил на българите областта Загоре в Източна Тракия (между днешните градове Сливен, Ямбол и Айтос) (карта). Новата територия открила възможност за българите да контролират важни черноморски пристанища и най-късите и удобни пътища между Плиска и Канстантинопол. Юстиниян II възнаградил кан Тервел с титлата “кесар” (от латинското “caesar” – цезар). Тази титла се давала само на императорските престолонаследници и българският владетел бил първият чужденец, който я получавал.

През 716 г. кан Тервел сключил с новия византийски император Теодосий III договор, в който имало четири клаузи:

  1. Била определена границата между двете държави, като новите територии на българите в Тракия били безусловно признати от византийците.
  2. Византия се задължила да плаща ежегоден данък на стойност 30 литра злато (2160 златни номизми).
  3. Двете страни се задължили взаимно да си предават политическите бегълци.
  4. Уговорени били таксите и митата, които българските и византийските търговци трябвало да заплащат на границата между двете държави.

През 717 г. византийският император Лъв ІІІ Сириец се обърнал за помощ към кан Тервел, тъй като Константинопол бил обсаден по суша и по море от арабите. В средата на август 718 г. войските на Кан Тервел нападнали арабите по суша и ги победили край Константинопол, като избили около 22 000 души. Византия била спасена, нахлуването на арабите към Европа спряно, а името на България се прочуло в Европа, Северна Африка и Близкия изток. Европейските автори отделят на Тервел достойно внимание в исторически и художествени произведения, като пресъздават с признателност делото на българския владетел, наричайки го „спасител на Европа”. Спирайки с войската си арабската инвазия, кан Тервел спасил Източната Римска империя и Европа от ислямизация. Християнската църква канонизирала българския владетел за светец под името „Свети крал Тривелий, спасител и покровител на Европа” и го почита на 4 януари и на 3 септември.

Кан Тервел умира през 721 (или 722) г. и бил наследен от кан Кормесий, който управлявал до 738 г.

От 738 до 753 г. България се управлявала от кан Севар, който бил последният български владетел от династията Дуло. След смъртта на Севар в България настъпила криза заради борбата за власт между отделните големи родове. Вътрешните борби се усложнили от факта, че кан Тервел и наследниците му са били християни. Кан Севар бил сменен през 753 г. от Кормисош от рода Вокил (Укил). Кризата в държавата се задълбочила при следващите канове Винех от рода Вокил, Телец от рода Угаин, Сабин и Умор от рода Вокил, Токту и Паган (Баган). Междувременно възникнали противоречия между Византия и папа Григорий III по отношение на иконоборството, които се отразили и в България. Засилили се борбите между привържениците на християнството и родовете, които изповядвали традиционната българска религия – тангризма. През 756 г. папа Стефан II (752 – 757) обявил, че вече не е подвластен на Византия (Източната Римска империя) и образувал своя държава в Рим.

Около 760 г. 208 000 славяни избягали от България и помолили византийския император Константин V да им разреши да се заселят в Мала Азия. Причините за това изселване не са напълно изяснени.

Едва при владетеля кан Телериг (768 – 777) вътрешното положение в България започнало да се стабилизира. Телериг изпратил боила Цигут при император Константин V и двамата сключили мирен договор. През 774 г. кан Телериг помолил чрез писмо император Константин V да му разкрие шпионите си в България, за да може да разчита на тях в случай на нужда. След като получил списъка, кан Телериг заповядал византийските шпиони да бъдат заловени и екзекутитирани. През 777 г. вътрешните борби за власт в България принудили Телериг да напусне страната и да потърси убежище при император Лъв IV. Там той приел християнската религия и се оженил за братовчедка на императрицата.

След кан Телериг България се управлявала от кан Кардам (777 – 802). В спорове за погранични крепости кан Кардам победил византийската армия през 791 г. при крепостта Маркели и през 792 г., когато византийците претърпели тежко поражение, загубвайки много от знатните си мъже. Управлението на кан Кардам сложило край на кризата, започнала през 777 г. с отстраняването на династията Дуло от властта.