Мумиите в Таримската низина

В началото на ІІ хилядолетие пр.Хр. в Таримската низина е живеело население от индоевропейски произход. Антропологическите и расовите им характеристики са арийски. Населението в низината се е развивало активно през период от около 2500 години. Били са в постоянни връзки с Китай на изток, с Индия на юг и със степните народи на запад. Цивилизацията в Таримската низина е достигнала най-голямото си могъщество около ІІІ – ІІ век пр.Хр., след което китайското влияние там се засилило. Арийско население в района се е запазило до V – VІ век сл.Хр., ползвайки предимно тохарийския език и писмеността брахми. Към Х век сл.Хр. това население постепенно изчезнало като самостоятелен елемент. В съвременните уйгури има известен генетичен остатък от бялата раса.

През 70-те години на миналия век китайски археолози открили около сто мумии в северната част на Таримската низина, в полупустинния район на планината Тян Шан. Мумифицираните тела били отлично запазени. В град Урунчи в бившата Уйгурска област (днешна провинция Сън Цян, Китай) са съхранени три от мумиите – на мъж, жена и дете. Находките от гробницата и мумиите са изследвани от британска група учени – археолози, антрополози, палеоботаници, палеозоолози и други. Възрастта на мумиите е определена на около 4000 години. Всички мумии са с европеидни черти и са погребани по начин, подобен на ранните погребения в Месопотамия, датирани към средата на ІІІ хилядолетие пр.Хр. Тъканите са почти изцяло съхранени. По-късно са разкрити още 113 гроба, в някои от които са намерени торби с медицински инструменти. Главите на хората, изобразени на скалните рисунки около Тарим, са с ясно изразено изкуствено деформиране на черепите.

През Таримската низина е минавал един от основните търговски пътища между изтока и запада, наречен „пътя на коприната”. Освен търговските връзки се е осъществявал и културен обмен между различните племена и народи в Азия. В района се развили големи градове, обитавани от хиляди жители. Скалните рисунки в планините около котловината имат паралел с подобни рисунки в днешна Украйна и България. В района и досега са запазени топоними с български корени (имена на градове, планини и върхове – Бугар, Чдар, Булгар-чай, Куча, Кашгар, Кан Тенгри, Тян Шан – Небесна планина и др.).

По политически причини местните власти са създавали постоянни трудности по време на работата на международната експедиция. Предварително са били подменени част от мумиите в гробовете, определени за проучване, с мумии, носещи китайски антропологически характеристики, но от период, неотговарящ на датирането на гробовете. Подмените са били установени от британските учени и документирани на място. След публикуването на резултатите от изследването на експедицията, достъпът на чужди археолози в района на Таримската низина е забранен от властите.

Съществуването преди хилядолетия на високоразвита култура на бялата раса в съседство и на територията на днешен Китай поставя под съмнение теорията за изолираното и уникално развитие на китайската цивилизация.