ПАНСЛАВИЗЪМ

Панславизмът е политическа доктрина, според която всички славяни трябва да се обединят в една държава. Панславизмът е присъщ на страните, за които експанзията е основата на външната им политика. В различни периоди на своята история такива са били Сърбия, Чехия и Русия. В стремежа си да разширят своите територии, политическите водачи на тези държави са твърдели дори за някои неславянски народи (унгарци, власи, молдовци, българи, румънци, гърци), че са славяни.

Идеята за пaнславизма е възникнала през XVII в., когато Мавро Орбини от Дубровник издал своя труд “Царството на славяните”. В него той изказал твърдението, че готите, славяните и българите са три дяла на един и същи народ. Орбини бил подкрепен от своя съгражданин Павел Джорджич, според който българите и жителите на Дубровник говорели един и същи език. През 1844 г. сърбинът Илия Гарашанин написал своя труд “Начертание”. Той станал основа на сръбската външна политика до края на Първата световна война. Според Гарашанин всички южни славяни (сърби, черногорци, босненци, хървати и словенци) трябвало да се обединят под управлението на сърбите в една държава. Тази панславистка идея е реализирана със създаването на държавата Югославия през 1918 г.

Чешкият панславизъм се е развил като движение на интелектуалци през XIX в. По това време Австрийската империя е включвала и територии, населени с различни славянски народи, най-многобройни от които били чехите, но имало също босненци, хървати, словаци, поляци, сърби и словенци. Редица учени – филолози, историци, антрополози – имали за задача да изучават фолклора и обичаите им, като техните изследвания включвали и християнските народи от Османската империя. Целта била да се докаже сходството между народите и принадлежността им към една обща “славянска” култура. През 1848 г. бил свикан първият Панславянски конгрес в Прага под председателсвото на чешкия историк Франтишек Палацки. Целите на чешкия панславизъм са били отчасти осъществени в края на Първата световна война, през 1918 г., когато е била създадена Чехословакия. В нея били обединени в една държава два славянски народа – чешкият и словашкият.

Панславизмът се е развил най-силно в Русия. През 1721 г. руският цар Петър I (Петър Велики) определил завоевателния модел на империята си в три главни посоки: Балтийско море с Централна Европа; Босфора и Дарданелите; Близкия изток. Този модел остава непроменен до ХХ век. Следвайки тази политика, руската императрица Екатерина II излязла на 19 януари 1769 г. с официално обръщение към “славяните” от Молдова, Влахия, Черна гора, България, Босна, Херцеговина и Албания, с което ги приканила да въстанат срещу турците, за да извоюват своята независимост. В обръщението се твърдяло, че източноправославните християни били дошли на Балканите от Русия и че техни предци са руснаците. Това е първият израз на панславизъм от страна на руски владетел. През 1782 г. Екатерина II изработила т.нар. “гръцки проект” и го представила на германския император Йозеф II. В него се предлагала подялба на земите на Османската империя, след като турците бъдат изгонени от Европа. За Влахия и Молдова се предвиждало да бъдат обединени в нова източноправославна държава под името Дакия, която да се управлява от руския княз Потьомкин. Цариград заедно със Северна Гърция и България трябвало да се съединят във “Византийска империя” (наричана също „Ромелия”) начело с внука на Екатерина II – Константин, който бил специално обучаван за тази цел. Тази политика срещнала подкрепата на много от християните под турска власт, които по убеждение били русофили и вярвали, че Русия ще ги избави от робството.

През 1825 г. в Русия избухнало Декабристкото въстание. Част от декабристите настоявали да бъде образувана федерална република на повечето “славянски” народи, включително румънците и българите. Въстанието било жестоко потушено.

След потушаването на Декабристкото въстание идеята за славянска федерация била подменена с план за обединение на всички славянски народи под управлението на руския цар. Панславистите твърдели, че западноевропейската цивилизация била чужда на душевността на славяните, а всичките славяни били обявени за един народ. Често руснаците причислявали към „единния славянски народ” дори и неславяни като унгарците, румънците, българите и гърците. Руският панславизъм е една от причините за Руско-турската война през 1877 – 1878 година.

През 1917 г. така наречената Велика октомврийска социалистическа революция в Русия установила комунистически режим. Външната политика на Съветския съюз е успяла да осъществи целите на панславизма след Втората световна война, налагайки комунистическо управление в държавите в Централна и Източна Европа и на практика ръководейки правителствата на държавите от социалистическия блок.

Панславизмът добива широка популярност в България през ХІХ и ХХ век. След 9 септември 1944 г., след установяването на комунистическия режим в България, в историческата наука е била наложена доктрината за славянския произход на българите.