ЦАР БОРИС ІІ

Още в самото начало на своето царуване Борис ІІ бил принуден да поеме поредното нахлуване на източните славяни. В края на 969 г. киевският княз Светослав, който привлякъл допълнителни сили от скандинавски наемници, след ожесточени битки успял да превземе Североизточна България и столицата Велики Преслав. Цар Борис II и брат му Роман били пленени и задържани под охрана във външния град на столицата. Княз Светослав прехвърлил войските си през Балкана и нападнал част от крепостите в Тракия. Сериозна съпротива оказали жителите на днешния град Пловдив. След превземането на града около 20 000 души били набити на кол по заповед на княз Светослав. След като предводителят на източните славяни превзел Източна България, сключил споразумение с българския владетел, според което Борис ІІ запазил като резиденция Преслав, но в града бил разположен силен руски гарнизон. Останалата част от страната – Западна България, включваща земите на запад от р. Искър и р. Места, част от Мизия, Софийска област, Албания и почти цяла Македония останала под съвместното управление на четиримата братя комитопули – Давид, Мойсей, Арон и Самуил – синове на болярина Никола, който управлявал Средецката област. Комитопулите съставили колективно наместничество, което упражнявало властта при легитимен цар, който в момента е бил чужд пленник. Вероятно комитопулите са били родственици на цар Петър, затова властта им е предоставена от болярите, след като цар Борис ІІ е попаднал в плен на руснаците. За столица временно бил обявен град Скопие, а по-късно Охрид. Там се установил и избягалият от Велики Преслав български патриарх Дамян.

Със завладяването на Източна България, източните славяни се превърнали в пряка заплаха за Византия. Затова през 971 г. новият император Йоан I Цимисхи организирал военен поход срещу княз Светослав, като на 13 април с помощта на стенобойни машини византийската армия превзела Велики Преслав. Русите били изтласкани от Балканите. При оттеглянето си княз Светослав разпоредил да бъдат екзекутирани голям брой български боляри в крепостта Дръстър. На 16 и 17 април 971 г. Йоан І Цимисхи, по време на разговорите си в Преслав с Борис ІІ, уверил българския владетел, че византийците идват като съюзници и целта им е да изгонят русите от Балканите. Реалната власт на Борис ІІ обаче не била възстановена и фактически той се преврнал от руски във византийски заложник. Императорът не изпълнил обещанието си и към комитопулите да им върне Източна България, а поставил територията под директен византийски контрол. Пленените цар Борис II и Роман били отведени в Константинопол. От Велики Преслав били взети българските царски съкровища и цялата дворцова библиотека, която след време (през 988 г.) била подарена на покръстилия се руски княз Владимир.

Приблизително по същото време (около 970 г.) в България пристигнала голяма група волжки българи, водени от Билу, Боксу и Асен, които поради нежеланието си да приемат исляма напуснали родните си земи и се преселили в Дунавска България.

През 976 г. четиримата братя комитопули, управляващи Западна България, отвоювали от Византия североизточната част от държавата. Същата година Мойсей загинал при обсадата на гр. Сяр, а Давид бил убит от скитащи власи недалеко от гр. Костур.

През 977 г. цар Борис II и Роман успели да избягат от охраната си и се придвижили към България, но поради византийските си дрехи царят бил убит по погрешка от българската гранична стража.