ЦАР РОМАН

През 977 г. цар Борис II и Роман успели да избягат от охраната си и се придвижили към България, но поради византийските си дрехи царят бил убит по погрешка от българската гранична стража. Роман бил отведен при Самуил във Видин и бил коронован за цар на България, въпреки че бил евнух (по време на пленничеството си Роман е бил кастриран от византийците).

Новият цар Роман се установил в гр. Скопие, където била изградена царска резиденция, а градът бил обявен за столица на България. Цар Роман обявил Самуил за свой пръв помощник и съвладетел, като оставил голяма част от държавните дела на Самуил, а самият той основал манастира “Свети Георги” край Скопие се заел с решаването на църковни въпроси.

След смъртта на Йоан I Цимисхи през 976 г. император на Византия станал Василий II. По същото време Самуил завладял част от византийската област Тесалия, а през 985 г. българите превзели и гр. Лариса, разграбвайки околността и изселвайки жителите от района. В отговор на това през 986 г. Василий II тръгнал начело на значителна армия, снабдена с тежка стенобойна техника, към гр. Средец (днешна София) и обсадил града, който бил под управлението на Арон. Обсадата на града продължила 20 дни и била съпроводена с много грешки и тежки загуби за византийците. Василий ІІ се притеснил от сведенията, че българите заемат позиции в тила му, и разпоредил изтегляне на армията на юг. На 17 август 986 г. в прохода Траянови врата българската армия, предвождана от Самуил и цар Роман, разгромила византийците, които, бягайки панически, загубили битката с цената на хиляди жертви. Императорът бил спасен от арменската си гвардия, но неговата шатра и владетелските символи били пленени от българите. Авторитетът на Василий ІІ бил силно накърнен, а властта му била заплашена от вътрешната опозиция в империята. Започнала продължителна гражданска война във Византия. През следващите три години българите получили възможност да утвърдят успехите си и да развият стопанска и строителна дейност.

По същото време източните славяни нападнали гр. Херсон на Кримския полуостров, който бил под византийски контрол. След проведените преговори мирните връзки между Константинопол и славяните били възстановени, а през 988 г. киевският княз Владимир I приел християнството от Василий ІІ и се оженил за неговата сестра Ана. В знак на приятелство византийският император подарил на княза дворцовата билиотека, която пренесъл от Велики Преслав през 971 г. През следващите години населението на княжеството било покръстено от мисионери, пристигнали от България. Град Киев се превърнал в средище на религиозния живот и на усилена книжовна дейност. Заедно с християнството славяните от Киевското княжество приели и преведената на българославянски език и написана на кирилица богослужебна литература. Така сред източните славяни се разпространили кирилската азбука и езикът, създаден от Константин и Методий.

Междувременно византийският император тайно водел преговори с Арон, настройвайки го против Самуил, но заговорът бил разкрит и Арон с цялото му семейство били екзекутирани през юни 987 година. По молба на сина на Самуил – Гавраил Радомир, бил оставен жив само синът на Арон – Иван Владислав (наричан също Иван Чавдар).

През 991 г. император Василий II подновил военните удари срещу България и успял да плени цар Роман, който за пореден път бил отведен във Византия и затворен в тъмница. В отговор на този удар Самуил предприел военен поход на юг и през 996 г. стигнал до Термопилите (в днешна Гърция).