ЧУВАШИ

Различни хипотези представят чувашите като потомци на хазарите, аварите или на хуните. Неоспорими са сведенията, че чувашите са преки потомци на волжките българи, основали Волжка България през втората половина на VII век. Концепцията за българско-чувашката етническа приемственост намира потвърждение в многовековното историческо развитие на населението от района на Средното Поволжие и конкретните съвременни изследвания на археолози, лингвисти, етнографи, фолклористи и други.

Днес историците приемат, че предци на чувашите са огурските и суварските племена, които са живели на територията между планините Тян Шан и Алтай по горното поречие на река Иртиш в район, влизащ в границите на първото голямо държавно обединение на конните народи, наречено хунорска (хунска) империя. Хунорите не са единна етническа група и в състава на тяхната федерация влизали около 24 племена и народи, разделени на два дяла – източен и западен. За предци на чувашите се приемат едни от племената, населявали западния дял на държавата. Предците на чувашите са родствено свързани с едни от най-древните известни племена – согдийците (сугутите), масагетите и саките, създали свои цивилизации и оставили културни следи в земите на Междуречието (Месопотамия) и в древен Елам (Иранската планинска земя).

След смъртта на кан Кубрат предците на чувашите, които до тогава били в състава на Велика България, се включили в групата от български племена, които под ръководството на кан Котраг (един от синовете на Кубрат) се придвижили на север. Там – по средното поречие на р. Волга –през втората половина на VII век българите създали своя държава, наречена Волжка България с център град Болгар.

Старата историята на чувашите, живели в районите на Средното Поволжие до завладяването на земите им от Русия, условно се разделя на следните големи периоди: Раннобългарски – от VIII до Х век, епоха на разцвет на Българската държава – от ХI до ХIII век и епоха на Златната Орда – от ХIII до ХV век. Самостоятелното развитие на волжките българи продължило до 30-те години на XIII век, когато Волжка България била превзета от нахлулите в Европа монголо-татарски завоеватели. В резултат на масовото избиване на населението на Волжка България, чувашкият етнос силно намалял. Волжките българи загубили земите на историческата си родина, самостоятелното си държавно управление, политическия си и духовен елит, многовековната си материална и духовна култура, а дори и етническото си самосъзнание.

Част от оцелялото население се наричало с етнонима „сюваз”. Думата впоследствие се е трансформирала в „чаваш“, достигайки до съвременното наименование „чуваш“.

След разгрома на Казанското ханство в средата на XV век от руския цар Иван IV земите на чувашите влезли в състава на Русия и така чувашкият народ станал част от историческото развитие на народите, живеещи в границите на огромната Руска империя. Присъединяването на чувашите към руската държава и последвалите промени както в политическо, така и в религиозно отношение (християнизация на населението), предопределили новия ход в социалната и етническата история на чувашкото население.

През XIX век, в резултат на просвещението и културното развитие, чувашкият народ започнал да търси своите исторически корени и така бавно и постепенно се стигнало до етническо самоосъзнаване и консолидиране на чувашката етническа народност и до превръщането й в нация.

След революцията от октомври 1917 година чувашите влезли в състава на СССР (Съюз на съветските социалистически републики), а с подписването от властите на специален декрет от 24 юни 1920 година било узаконено създаването на Чувашка АССР (Автономна съветска социалистическа република) със столица град Чебоксари.

С политическата либерализация в СССР от края на 80-те години на ХХ век обществено-политическото положение в Чувашката република се изменило много. През 1990 година Върховния съвет на републиката приел декларация за суверенитет на Чувашия в границите на Руската федерация и обявяването на чувашкия и руския език за общодържавни.

Чувашката република има площ от 18 300 кв. км и население от 1 842 326 души, като етническите чуваши са 906 900 души или около 50 % от цялото население на републиката. Днес над 900 000 или 50 % от етническите чуваши живеят в Република Татарстан, Република Башкирия, Уляновска, Тюменска, Орембургска, Кемеровска и други области, влизащи в състава на Руската федерация.

През 1996 година между президентите Б. Елцин и Н. Федотов се подписва специален договор, с който се уреждат правата и задълженията на Република Чувашия и на Руската федерация в междудържавните отношения, като за Чувашия се узаконява статутът на република, влизаща в състава на Руската федерация, но същевременно ползваща се с много широка вътрешна автономия.